Игри

Информация за страница Елена

Елена е град в Северна България. Намира се близо до Великотърновска област, близо до язовира Йовковци.  Градът е също така административен център на едноименната община, а регионът около него е известен като Еленски балкан. Има много легенди, но най-интересната от тях е свързана с двама влюбени. В нея се разказва за това как в девствените гори на еленския балкан се извива пътека. По нея минала щастлива двойка младоженци – момичето от село Къпиново, а момъкът, който се казвал Самуил, бил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където днес се намира градът. Девойката пада убита при Конашкия мост, тъй като похитителят не успял да намери път към нейното сърце. Самуил пък е посечен на края на града и местността била кръстена Самуилец в негова чест. От скръб по своята рожба родителите се заселват тук и основават село, което е кръстено на името на девойката. Китният старопланински град се намира в полите на Еленския балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река.

     От Търново отстои на 38 км на юг, а от столицата София се намира на 280 км разстояние. От 1430 г. е известен с имената Стърмена и Еляна. В периода между 18-ти и 19-ти век се изявява като занаятчийски, търговски и културен център. Той и неговите жители играят несъмнено важна роля в епохата на Възраждането. Жители например участват във Велчовата завера и Търновското въстание, случили се съответно през 1835 г. и 1862 г. Градът носи прозвището Българският Витлеем поради факта, че през Възраждането в него е имало три църкви. По това време толкова църкви не е имало в нито един български град. Първата светиня на града е старата църква Свети Никола. Предания разказват, че в тази църква се съхраняват много стари ръкописни писани на пергамент книги. Специален свещеник е пазил книгите и също така ги е раздавал за ползване. Църквата е опожарена на 23 април 1880 г., когато Елена е нападнат от кърджалиите. Местните жители се заемат с нейното възстановяване без разрешение. За 40 денонощия те изграждат храма тайно, като се вкопава земята. В сегашния си вид е обновена окончателно през 1804 г. със средства на по-заможни жители.

    Хаджи Иван Кисьов ръководи строежа, а той е внук на Петко Шейтана. Като научава, че търновският управител ще нареди проверка дали в действителност жителите строят църква без разрешение, Хаджи Иван разпорежда в една нощ стените да бъдат измазани с размесена с дървени въглища вар. По този начин тя щяла да изглежда стара  и опушена. Църквата прави силно впечатление със своя крепостен вид. Осветена е на 25 март 1805 г., когато е празникът Благовещение. Известните по онова време еленски зографи Давид и Яков изографисват църквата, като окончателно завършват своята работа през 1817 – 1818 г. Стенописите имат изключителна ценност и поради тази причина са обявени за паметници на културата с национално значение. В нея се намира и образът на Климент Охридски, който е с висока художествена стойност. Такива високи стойности имат още владишкият трон и дървеният иконостас. Каменен надпис разказва, че храмът е бил разрушен до основи в резултат на нападение от агарянски разбойници.

 

 

Етикети:   Градове , Велико Търново , България
eXTReMe Tracker